Почивката


Е така дългоочакваното време през, което ще се отдадем на така любимите ни занимания. Това е така краткия период от дългата и изпълнена с работа година. През, която година сме изтощили телата ни, изтощили сме умовете ни, емоциите ни. Напрягали сме се на н-та степен и стресът е бил постоянен наш спътник.

През цялата тази година, която е съставена от 12 чудесни месеца ние сме се вторачили в това кога ще започне отпуската ни и плануваме как тогава ще направим това и онова, ще се събираме с приятели и ще сме щастливи.
И сякаш целия период от 11 месеца го изключваме. Всичко което ни се случва особено ако работим работата, която не харесваме.

Ние гледаме на отпуската като на награда за нас. Надяваме се, че тя ще ни даде стимул и енергия за да се върнем отново в коловоза.
И когато този така кратък период на почивка свърши „той е като един миг в сравнение с цялата предходна работна година„ ние се чувстваме подтиснати.

Не е ли тази наша почивка един вид заблуда за нас, че след като си починем ще сме по-мотивирани за работата, която не харесваме?
Защо животът е устроен така, че отпуската да е по-малка част от самия работен процес?
Нима не сме си създали самите ние тази схема?
Защо не направим така, че дните в които се чувстваме, като през отпуск да са повече, а не само 3-4 седмици годишно?
Зависи ли това от дейността, която изпълняваме и начина на живот, който водим?


 Ако работата ни олицетворява и ни прави щастливи ние няма да сме така силно вторачени в нашия отпуск.
Ако сме щастливи през цялата година то отпуската няма да е от голямо значение на нас, защото тя ще е нещо подобно на това което преживяваме всеки ден.


Копнежът ни за отпуска не е ли доказателство за това, че не харесваме работата си, не харесваме ежедневието си?
Не отпуската е хубава, а дейността, която изпълняваме не е наше призвание и всеки момент чакаме да излезем от коловоза.
Чакаме с нетърпение да дойде края на седмицата или празниците.

Не е ли това постоянно живеене в Илюзия?
Защо не си сътворяваме живота такъв, какъвто искаме да бъде през отпуската?
Дали е защото сме задрямали?
Дали е защото дори и не обръщаме внимание на това как се чувстваме и кога сме щастливи?

Хей хора, ако усетите полъх, че трябва да направите живота си по-приятен и както на вас ви харесва.
Ако искате работата ви да прилича на почивка?
Дерзайте и търсете своето място и призвание. Направете така, че да се чувствате щастливи от това, което правите. И отпуските за вас да не са толкова важни.

Живейте живота си все едно сте в постоянна почивка!
 

Прочетете още

Благословението

Сигурността

Какво е успехът?